Кападокия - земя на приказки и легенди

28.04.2021
Каквото и да се разкаже за Кападокия, никога няма да бъде достатъчно. От години, мястото ме привлича като магнит, но все не можех да намеря време, за да отида. Тази година, дали заради хилядите ограничения наложени ни от пандемията или просто защото моментът беше настъпил, за броени минути взех решение и тръгнах. Любимата ми приятелка също не се колеба много, стегнахме куфарите и се втурнахме с чартър на колеги, да опознаем тези не чак толкова далечни, но пък за сметка на това толкова загадъчни земи.
Всичко беше чудесно. Летяхме до Невшехир,  полета беще един час и 30 минути, спокоен и приятен, трансфер от летището до избрания от нас хотел - около 40 минути, гранични формалности - елемантарни. В София на чек ин гишето само ни попитаха от коя дата е ПСР теста и толкова. В Турция никой не ни поиска нищо, нито тест, нито QR код. Автобусите бяха подредени пред летището, което е много малко и всичко стана много бързо, макар да бяхме около 170 пътника на борда.
Потеглихме към хотела, по прекрасни, асфалтирани пътища, през подредени малки градчета и селца, с кокетни малки блокчета и къщички. Озеленено, организирано, чудно. Това беше сърцето на Анадола ( на турски - ANA е майка, dolu - потомство).  Малко след като напуснахме района на летището, започнаха да се появяват онези приказни, природни образувания които сме виждали по много снимки. Усещането обаче да можеш да ги видиш от близо, да ги докоснеш и усетиш, предизвикваха у мен вълна от емоции. Развихряйки фантазията си, човек може да оприличи скалите на какво ли не! На животни, на птици на риби, на хора...
Пристигнахме в хотела, където ни посрещнаха с онази топла любезност, така характерна за Турците.
Хотела беше прекрасен, не се колебайте когато отидете в Кападокия, да изберете Elika Cave Suites, няма да сгрешите. Единствения недостатък е недобрия интернет, но все пак, това е живот в скалите, може да им се прости.
За трите дни в които бяхме в Кападокия ( земя на красивите коне), успяхме да видим много малко от това което този район пропит с история, може да поднесе на любопитния изследовател. Въпреки наложените ограничения - комендантски час от 19 до 5 сутринта, затворените магазини, забраната за полетите с балон и разходките с АТВ, се покатерихме на най-високата крепост в района - Учисар от където се разкрива чудна гледка и простор. Тези странни скални образувания, са се появили в следствие на древни вулканични изригвания, а вятъра, температурните инверсии и дъжда, са се погрижили за останалото. В далечината гордо се издига конусът на вулкана Ерджиас с височина над  3000 м., който отдавна е изгаснал.
Музеят на открито Гьореме е приютил скални църкви, красиво изписани отвътре, домове, в които са живели отшелници, а в днешно време подслоняват хиляди гълъби.
В района се тъкат красиви килими, развито е грънчарството, а хората спазват традициите предавани от поколения.
Бих се върнала отново. Пътувайте хора, това са най-смислено похарчените средства.


 
Всички статии